Катедра "Атомна физика" на 80 години

16 Apr 2026, 09:00 → 18 Apr 2026, 13:50 Europe/Sofia

зала "София" (Гранд хотел "София", София, България)

Мариян Богомилов (Катедра Атомна Физика - Физически Факултет - Софийски Университет "Св. Климент Охридски")

Конференцията „Катедра Атомна физика на 80 г.“ е посветена на осемдесетгодишнината от създаването на Катедрата и има за цел да отбележи нейния принос към развитието на фундаменталната и приложната физика. Форумът обединява учени, докторанти и студенти от страната и чужбина, които в различни периоди от своята научна кариера са били свързани с катедрата. Представените научни направления отразяват както историческата роля на катедрата, така и нейното място в съвременния научен контекст.

Конференцията създава платформа за научен обмен, приемственост между поколенията и очертаване на бъдещите направления в развитието на физиката. Конференцията подчертава ролята на академичните институции в поддържането на научна приемственост. Тя демонстрира как натрупаното знание през десетилетията се трансформира в отговори на съвременни научни предизвикателства. Разглежданите области са част от световния научен дневен ред. Конференцията утвърждава мястото на катедра „Атомната физика“ в стратегически научни области. Тя очертава нейното значение не само в миналото, но и в бъдещето на физиката.

За участието в конференцията не се дължат такси. Тя е спонсорирана от проекта "SUMMIT".

 

 

 

Thursday 16 April

09:00 → 10:30 Morning I

09:00 Откриване

CERN.pdf

АгенцияЯдреноРегулиране.pdf

АЕЦ_Козлодуй_1.pdf

АЕЦ_Козлодуй_2.pdf

ИЯИЯЕ_БАН.pdf

КатедраТеоретичнаФизика.pdf

ОИЯИ_Дубна.pdf

Президент_РепубликаБългария.pdf

СъюзФизицитеБългария.pdf

ТитаКонсулт.pdf

Тхиеп.pdf

ФизикоТехнологиченФакултет_ПловдивскиУниверситет.pdf

09:45 Катедра "Атомна физика": образование и наука

Разгледани са историческите основи, значими учени и съвременният академичен състав, както и предлаганите образователни програми на бакалавърско, магистърско и докторско ниво. Акцент се поставя върху
разнообразието от учебни курсове и модерните учебно-научни лаборатории,които подпомагат обучението и изследванията. Представени са основните научни направления и активното участие в международни колаборации. Отчетени са научни постижения през последните години, включително множество публикации, защитени дисертации и патенти. В заключение се подчертава перспективата за бъдещо развитие и ролята на младите учени в него.

Speaker: Мариян Богомилов (Катедра Атомна физика, СУ)

АтомнаФизика_80.pptx

10:00 Проект SUMMIT: Научни изследвания на група "Nuclear"

В доклада ще бъде представена структурата и дейността на научната група Nuclear в рамките на проекта SUMMIT. Ще бъде направен обзор на основните научни тематики, по които работи групата, както са обособени в работни пакети. Ще бъдат представени участниците в работните пакети и тяхната роля в проекта. Ще бъде направен обзор на научните публикации и патентите на групата Nuclear за периода 2024–2026 г. в контекста на изискванията на проекта SUMMIT.

Speaker: Красимир Митев (Катедра Атомна физика, СУ)

2026_AF80_PresKM.pdf

10:30 → 11:00 Кафе пауза

11:00 → 12:20 Morning II

11:00 Проект SUMMIT: Моделиране на комплексни системи

Проектът е насочен към прилагане на моделиране на процеси на атомно и микроскопично ниво с използване на молекулно-динамичми и Монте Карло симулациите за изследване на сложни системи в науките за живота и детекторните технологии. Основен акцент е поставен върху самоорганизацията и взаимодействията на биологично активни пептиди, както и върху моделирането на газови детектори с цел оптимизиране на техните характеристики и намаляване на екологичния отпечатък. Като основни резултати могат да се посочат разработването на модел за цилиндрична камера със съпротивителна плоскост, изследването на самоорганизацията на четири антимикробни пептиди, идентифицирането на преференциални позиции на сулфатни групи в хепаринови октазахариди, които повишават афинитета им към С-краен пептид на човешки интерферон гама.

Speaker: Пейчо Петков (Катедра Атомна физика, СУ)

complex_systems_project.pdf

11:20 Проект SUMMIT: Анализ на топлоносителя на малки модулни реактори, базирани на течен калай

Течният калай (Sn) има няколко предимства пред течното олово (Pb) за приложение като охлаждаща течност (топлоносител) в малките модулни реактори от IV-то поколение. Изследванията за потенциални приложения са започнати през 50-те години на миналия век. Най-важните предимства за потенциалното прилагане на течен калай в ядрената промишленост като охлаждаща течност са: ниската температура на топене (505K) и високата температура на кипене (в сравнение с оловото); благоприятни физични свойства, свързани с отвеждането на топлина; липса на алфа емитери при облъчване, което намалява токсичността на радиоактивните отпадъци. Най-сериозният недостатък на течния калай е агресивното му взаимодействие с другите структурни материали, използвани понастоящем в ядрените технологии. Въпреки това, той все още може да се използва с графит (C), волфрам (W), молибден (Mo), рений (Re) и под 773 K с хром (Cr) и в някои случаи с желязо (Fe). Тъй като това е нов топлоносител, то за целите на експерименталното изследване на неговите физико-химични свойства беше използван апарат който беше разработен в рамките на проекта SUMMIT, представен в настоящия доклад.

Speaker: Пламен Петков (Катедра Обща физика, СУ)

presentation_Plamen_Petkov-BGNS-2026.pptx

11:40 Национална пътна карта за научна инфраструктура: ЦЕРН

Пътната карта цели да засили участието на българските научни екипи в експериментите на ЦЕРН, като се фокусира върху инициативи като NA61/SHINE, ALICE, ISOLDE и SND@LHC. Основен акцент е поставен върху развитието на модерна научна инфраструктура - изграждане и надграждане на лаборатории за разработка на детекторни системи с приложение в науката, медицината и индустрията. Паралелно се създават и поддържат Grid центрове, които подпомагат анализа и съхранението на данни. Широкото участие на студенти и млади изследователи в научните задачи е една от основните цели на програмата. Финансовото планиране осигурява устойчивост на дейностите чрез подкрепа за експериментално участие, човешки ресурси и технологична база.

Speaker: Георги Райновски (Катедра Атомна физика, СУ)

ECFA2025-NRRI-BG.pptx

12:00 НП „Повишаване на квалификацията в областта на ядрените технологии и ядреното инженерство“

Speaker: Стефан Лалковски (Катедра Атомна физика, СУ)

2026_04_13_AF80_SL_presentation.pdf

12:20 → 12:30 Обща снимка

Convener: Всички участници

12:30 → 14:00 Обяд

14:00 → 15:30 Afternoon I

14:00 Обучение по ядрена електроника в катедра "Атомна физика" и приложения в подкрепа на експерименталните изследвания

С развитието на научните изследвания по ядрена физика в Софийския университет, в съответствие с общата тенденция се обособява и развива специфичната област на електрониката осигуряваща технически средства в ядрено-физичния експеримент. Паралелно с този процес и съобразено с нуждите от специалисти в научната сфера и в практиката, включително в ядрената енергетика на България, се води обучение на студентите-физици по ядрена електроника и сродни дисциплини. В доклада се разказва за някои разработки и резултати в тази област, получавани в период от няколко десетилетия, както и за хората работили по тях. Представя се и съдържанието на обучението, което текущо се провежда за студентите от специалности в бакалавърската и магистърската степен. Предлаганите 2 курса по ядрена електроника целят теоретична и практическа подготовка по приложенията в експеримента на аналоговата и цифровата електроника, включително на програмируемите интегрални схеми с висока степен на интеграция и средствата за тяхното програмиране.

Speaker: Илко Русинов (Катедра Атомна физика, СУ)

AF80_IR_5.pdf

14:30 Броене на фотони от сцинтилационни детектори в прозорци на съвпадения, разпределени във времето

Представена е концепция за схема на съвпадения с един фотоумножител и два или повече прозореца на съвпадения разпределени във времето. Това позволява подтискане на броенето на фотокатодните термоелектрони както и оценка на ефективността на броене. Тази концепция е алтернатива на широко използвания метод с три фотоумножителя, при който тройни към двойни съвпадения се използват за определяне на ефиктивността на броене (TDCR). Разпределението на прозорците на съвпадение във времето е съществената разлика на тази нова схема на съвпадения от традиционните схеми на съвпадения с два или повече фотоумножителя. При използването на един фотоумножител ефективността на броене може да се определи чрез двойни съвпадения към единични скорости на броене. Освен това, използването на един фотоумножител позволява регистриране на спектър паралелно с броенето на съвпадение (e.g. PERALS). Възможно е също така да се използва и дискриминация по формата на импулса. По този начин определянето на активности с течни сцинтилатори може да се подобри посредством комбинацията на спектроскопия и броене в схема на съвпадения. Представени са резултати от Монте Карло симулации.

Speaker: Валентин Йорданов (Yantel, LLC, Santa Fe, New Mexico, USA)

Coincidence_Distributed_Windows.pptx

15:00 Приложна гама-спектроскопия

Гама-спектроскопските технологии са удобен инструмент за много приложения. Преобладаващата част от радиоактивните ядра имат съпътстващо на разпада им гама-лъчение, което, съчетано с високата му проникваща способност, дава безспорни предимства при приложемията. От особена важност е правилния избор на детектора, фронт-енд и обработващата сигнала електроника. В доклада се дискутират аспекти от използуването на различни спектроскопски технологии. Посочени са някои примери.

Speaker: Иван Кожухаров

Sofia-26.pptx

15:30 → 16:00 Кафе пауза

16:00 → 17:30 Afternoon II

16:00 История на катедра "Атомна физика"

Историята на катедрата по Атомна физика започва с годината на създаването й, годината на академичното й включване в работата на Софийския университет, проследява развитието й през турбулентни социални промени в обществото, показва ролята на няколко поколения академични фигури за определяне на структурите в катедрата, научните изследвания и преподавателската дейност.

Важен аспект в историята на катедра Атомна физика е международното й присъствие в големите Европейски и международни научни центрове. Учени от катедрата допринасят за развитието по света и у нас на атомната и ядрената физика, високите енергии, ядрената електроника, медицинската физика, дозиметрията и лъчезащитата, изчислителната физика, моделиране и симулации с високопроизводителни изчисления. Учените от АФ развиват теоретични и експериментални методи, които се публикуват в най-високоимпактни научни списания. Тези учени участват в международни проекти, създават научно насочени фирми, които подпомагат националната икономика. Във всички дейности са включени студенти - бакалаври и магистри, а докторантите се подготвят и за преподавателска работа. Младото поколение физици е намерило своето място в катедрата.

На 80 години катедрата е жизнена и с планове за развитие за много години напред.

Speaker: Ана Пройкова (Катедра Атомна физика, СУ)

First-draft-talk-80 years dept APhys.pptx

16:30 Последствия за България от ядрените аварии в Къйштъйм, Чернобил и Фукушима

Докладът започва с кратко представяне на международната скала INES (International Nuclear Events Scale), по която е прието да се класифицират по тежест и сериозност ядрените инциденти. Кратка хроника на последните 10 най-тежки ядрени инцидента поставя аварията в Чернобилската АЕЦ на първо място. Дадена е кратка информация за Къйштъймската авария и аварията във Фукушима, от които няма никакви последствия за нашата страна. Първата дори не е забелязана и остава засекретена повече от тридесет години. И тогава и сега редица резултати от изследванията свързани с Чернобилската авария се приемат противоречиво от специалистите.

Speaker: Венцислав Русанов (Катедра Атомна физика, СУ)

Tschernobyl_UPB_4-short.pptx

17:00 Катедра "Атомна физика" и Семинарите на 1 април от 1971 г. до 2008 г.

Официално, за рождена дата на Първоаприлските семинари (по-нататък в текста Семинарите) се счита 1971 г. (виж въвеждащите думи при откриването на Семинара през 1981 г. от Цв. Бончев). Аз не помня чия е идеята зя такъв Семинар. Мога да предположа, че идеята за такъв Семинар е породена в кабинета на Цв. Бончев разговори между него, Павел Каменов, Атанас Стригачев и др. колеги. Първият аудио запис на семинара е направен от Борис Манушев с помощта на популярните по това време редиокасетофони. Идеята е възприета и развита от колегите от Лаборатория дозиметрия и лъчезащита към катедрата, които започват за правят стерео записи на Семинарите с т.н. фантом на човешка глава (глава от пластмаса с естествени размери на човешка глава), като в ушите и ся монтирани двата микрофона. Как и кога Семинарът прекратява дейността си аз, за съжаление не помня. Надявам се, по време на предстоящото честване, някои от фактите да бъдат възстановени.

Speaker: Любомир Минев (Катедра Атомна физика, СУ)

WMA_1978 1 април, АФ преди 100.mp3

WMA_1981 1 април, икономии.mp3

19:30 → 22:30 Вечеря

Friday 17 April

09:00 → 10:30 Morning I

09:00 Абсолютни измервания на активност в лаб. "Метрология на йонизиращите лъчения" на катедра АФ

В доклада ще бъдат представени абсолютните методи за измерване на активност, които се използват и развиват в лаб. Метрология на Йонизиращите Лъчения (МЙЛ). Ще обърнем внимание на детекторите ни за абсолютно измерване на активност базирани на метода на тройните-към-двойните съвпадения в течно-сцинтилационното броене (TDCR метод), системи за абсолютно измерване на торон и др. Ще обсъдим възможностите ни за сертифициране на активност на източници в контекста на успешните ни участия в международни и между-лабораторни сравнения. Ще представим последните теоретични и експериментални разработки на колектива на лаб. МИЙ, сред които метода за корекции за случайни съвпадения в TDCR измерванията, Монте-Карло моделиране и др. Ще очертаем възможностите за бъдещо развитие в това направление.

Speaker: Красимир Митев (Катедра Атомна физика, СУ)

2026_AF80_PresKM_2.pdf

09:20 Шпионски мрежи от радонови детектори

Докладът ще демонстрира каква информация може да се извлече от времевите редове, получени с електронни радонови детектори и други датчици, поставени в жилища и на работни места, включително при наши колеги. Ще покажем успешно сравнение с пасивни детектори, които се считат за златния стандарт при дългосрочните измервания на радон. Ще илюстрираме предимствата на електронните детектори и възможността за оценяване на
динамични параметри, като скоростта на навлизане на радона в сгради. Ще покажем част от постиженията на групата по „Метрология на йонизиращите лъчения“ в рамките на проектите SUMMIT, SPIRAD и RadonNet.

Speaker: Ивелина Димитрова (Катедра Атомна физика, СУ)

Spying_Networks_IDimitrova_MIL.pptx

09:40 Метрологично осигуряване на електронни радонови монитори

През последните няколко години сме свидетели на сериозни промени в подходите за измерване и оценка на риска от радон – разработват се нови, евтини радонови монитори, които имат потенциал да осигурят надеждни радонови измервания в непрекъснат режим в реално време. Ключово за приложението на тези детектори е тяхното метрологично осигуряване и изследването на възможностите им, свързани с осигуряване на добра времева разделителна способност. Тези задачи бяха предмет на изследване в няколко международни и национални проекта (MetroRADON, SPIRAD, RadonNet), като в изпълнението на тези задачи групата по „Метрология на йонизиращите лъчения“ (МЙЛ) изигра съществена роля.

В този доклад ще бъде представена инфраструктурата, изградена във ФзФ от групата по МЙЛ, позволяваща метрологично осигуряване и едновременното изследване на възможностите на голям брой радонови монитори. Ще бъдат показани възможностите на тази инфраструктура, както и пионерския опит на екипа на МЙЛ в тази област.

Speaker: Страхил Георгиев (Катедра Атомна физика, СУ)

StrahilGeorgiev-Metrology-ERM.pdf

StrahilGeorgiev-Metrology-ERM.pptx

10:00 Физични аспекти в нуклеарната медицина: интервенции

Нуклеарната медицина (НМ) е част от медицината в която се използват радиоизотопи за диагностика и лечение и поради това е област на директно приложение на ядрената физика. Освен за диагностика и лечение на рака, което наред с кардиологията и изследванията на мозъка, е едно от основните полета на НМ, НМ се използва за изследвания на широк спектър от критични телесни функции. В началото на доклада ще бъде направен кратък преглед на съвременните технологични тенденции в позитрон-емисионнната томография (ПЕТ). Основният фокус ще бъде вурху насочване на интервенционални процедури като аблации и биопсии с ПЕТ в реално време. Ще бъдат представени перспективите които се откриват чрез авторадиография на тъкани извлечени по такъв начин, а също и някои предизивикателства и изследователски възможности в това направление.

Speaker: Асен Киров (Memorial Sloan Kettering Cancer Center, USA)

Kirov_Physics_in_NMg_interv_10.pdf

10:30 → 11:00 Кафе пауза

11:00 → 12:30 Morning II

11:00 Съвременни изследвания в ядрената физика

Представена е дейността на групата по ядрена физика към катедрата с основен акцент върху изследванията в областта на ядрената структура. Разгледани са експериментални изследвания на времената на живот на възбудени ядрени състояния и колективните свойства на ядрата в различни масови области, включително ядра в близост до двойно-магичните 208Pb и 132Sn. Обобщени са проведените експерименти в международни научни центрове, получените резултати и научните публикации, които отразяват приноса на групата към съвременните изследвания в ядрената физика.

Speaker: Калин Гладнишки (Катедра Атомна физика, СУ)

Gladnishki_80_години_АФ.pptx

11:30 Миткания и митарства из ядрената физика

Ще докладвам някои основни резултати от изследванията си из областта на ядрената физика и приложенията ѝ през последния половин век. Ще се опитам да свържа резултатите от работата си с подготовката, която получих като студент във Физическия факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ и като кръжочник, дипломант, физик и асистент в катедра Атомна физика. Ще засегна и разнообразната експериментална програма в областта на ядрената фотоника, която подготвих в Департамента за експерименти с гама-лъчи на Лабораторията за екстремна светлина в Букурещ – Мъгуреле, който ръководя от създаването му преди дванадесет години.
*Тези изследвания се провеждат с подкрепата на Румънското министерство за изследвания и иновации, договор 23 21 01 06, и в рамките на програмата ELI-RO финансирана от Института по атомна физика в Мъгуреле, договор ELI-RO/RDI/2024-007 (ELITE).

Speaker: Димитър Балабански (Лаборатория за екстремна светлина – ядрена физика (ELI-NP), Национален институт по физика и ядрено иженерство „Хория Хулубей“, 077125 Букурещ – Мъгуреле, Румъния)

balabanski_sofia_0426.pptx

12:00 Ядрени моменти и спинове на екзотични ядра. Лични наблюдения от последния четвърт век

Ядрените електромагнитни моменти и спинове са едни от основните експериментални наблюдаеми при изучаването на структурата на екзотични ядра. Подходите за тяхното изследване са силно зависими от времената на живот на изучаваните нива. В презентацията ще предоставя кратък преглед на различните техники за измерване на електромагнитни моменти на възбудени ядрени състояния и ще дам примери с експерименти, проведени във водещи международни лаборатории, в които съм участвал. Ще представя също така и някои лични идеи за бъдещи развития в тази област.

Speaker: Георги Георгиев (Национален Център за Научни Изследвания (CNRS), Франция)

Georgiev_Sofia2026.pptx

12:30 → 14:00 Обяд

14:00 → 15:30 Afternoon I

14:00 Съвременно състояние на физиката на елементарните частици в катедра „Атомна физика“

Докладът представя съвременното състояние на изследванията в областта на физиката на елементарните частици, провеждани от колектива на катедра „Атомна физика“. Основен акцент е поставен върху участието на учените от катедрата в широк спектър от експерименти във физиката на високите енергии. Разглеждат се приносите към получаването и интерпретацията на експериментални резултати, разработването и прилагането на методи за анализ на данни, както и участието в развитието на детекторни технологии. Отделено е внимание на подготовката на студенти и докторанти чрез включването им в реални експериментални изследвания. В заключение се очертават перспективите за развитие на експерименталната дейност в контекста на бъдещи проекти.

Speaker: Борислав Павлов (Катедра Атомна физика, СУ)

Atomic80_BP_v3.pdf

Atomic80_BP_v3.pptx

14:30 На лов за неутрино

Учените от групата по физика на неутриното към Физическия факултет на Софийския университет преследваме тази неуловима частица в рамките на няколко текущи международни експеримента. В NA61/SHINE (ЦЕРН) възпроизвеждаме и изследваме първият етап от създаване на неутринни снопове в експериментите по неутринни осцилации: взаимодействията на адрони с леки мишени. Използвайки Големия адронен колайдер(LHC) като неутринна фабрика, в SND@LHC регистрираме взаимодействието на високо енергетичното LHC неутрино и определяме сечението му в тази неизследвана енергетична област. С поглед към бъдещето, ще бъде проследена българската следа и в програмите по физика на неутриното на проектите ESSnuSB (Швеция) и SHiP (ЦЕРН).

Speaker: Симона Илиева (Катедра Атомна физика, СУ и CERN)

Неутрино_СИлиева.pdf

14:50 Обсъждане на нов възможен експеримент за регистриране на резонансно мьосбауерово електронно неутрино

Досега резонансното излъчване и поглъщане на неутрино , въпреки че е предсказано преди повече от половин век, не е регистрирано. Ние предлагаме нов експеримент с резонансно неутрино, използвайки изотопа , който вероятно е най-подходящият изотоп в търсенето на резонансно неутрино. В предложения експеримент, базиран на радиоактивното разпадане чрез електронно захващане от възбуденото състояние на източника до основното състояние на дъщерния нуклид се излъчва моноенергийно неутрино. Подробно са разгледани характеристиките на експеримента, като комерсиални източници, комерсиални детектори и експериментални условия. Показахме, че ако сечението е в диапазона от 10-38 до 10-37 cm2, то излъчените неутрино могат да бъдат регистрирани чрез използване на силни източници и мултидетекторна система.

Speaker: Венцислав Русанов (Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Българска академия на науките)

Mössbauer electron neutrinos-presentation-final.pptx

15:10 Търсене на нови леки частици с PADME

Експериментът PADME в Националната лаборатория във Фраскати на INFN осъществява търсене на хипотетичната частица X17 в набор от данни, събрани през 2022 г., чрез наблюдение на резултата от сблъсъците на позитронния сноп от линейния ускорител на DAΦNE с неподвижна диамантена мишена. Енергията на снопа е варирана в диапазона 265–300 MeV, съответстващ на стойности на √s между 16.4 и 17.5 MeV, което напълно покрива областта, идентифицирана от колаборацията ATOMKI като значима за наблюдението на предполагаемата частица X17. Резултатът от анализа показва излишък от приблизително 2$\sigma$, съответстващ на масата, посочена от експеримента ATOMKI. Нов набор на данни с подобрен детектор беше осъществен през 2025 г. с цел да се повиши чувствителността на търсенето.

Speaker: Калина Димитрова (Катедра Атомна физика, СУ)

260417_80yearsAP_PADME_KDimitrova.pdf

15:30 → 16:00 Кафе пауза

16:00 → 17:20 Afternoon II

16:00 Изследване на силно взаимодействащи системи с ALICE

Експериментът ALICE (на LHC) поддържа разнообразна физична програма, съсредоточена върху отличните възможности на детектора за идентификация на частици. Експериментът е водещ в изследването на силно взаимодействащата материя, като през последното десетилетие особен акцент са корелационните изследвания (фемтоскопия), които се утвърдиха като съвременна алтернатива на класическите експерименти по разсейване. Физичната програма е насочена и към изследване свойствата на кварк-глуонната плазма (QGP) чрез изучаване на колективните потоци при сблъсъци на тежки йони. Тези анализи търсят връзката между корелациите на частиците в крайното състояние и началните условия, както и поведението на QGP.

Групата от Софийския университет участва активно в експеримента ALICE със съществен принос в няколко направления. Основен фокус е използването на фемтоскопия за изследването на силното взаимодействие между адрони, както и изследването на процеса на формиране на леки ядра. Освен това, екипът участва и в разработката на предния калориметър FoCal (Forward Calorimeter) – стратегическо разширение на детектора ALICE, чието интегриране е планирано за периода след 2029 г. Чрез регистриране на частици в интервала на псевдобързина 3.4<η<5.8, FoCal ще позволи прецизно изследване на глуонното насищане. Тази модернизация е от решаващо значение за по-точното дефиниране на началните условия на сблъсъка, което ще позволи да бъдат разграничени първичните ефекти от тези, индуцирани от кварк-глуонната плазма, допълвайки досегашните изследвания в колаборацията.

Speaker: Димитър Михайлов (Катедра Атомна физика, СУ)

Mihaylov_Atom80-1.pdf

16:20 От прототип до експлоатация: нашият принос към RPC системата на експеримента CMS

Настоящият доклад представя исторически преглед на българския принос към разработката и експлоатацията на камери със съпротивителна плоскост (RPC) за експеримента CMS на територията на Европейския център за ядрени изследвания (CERN). Проследява се участието на българските научни колективи от ранните етапи на проектиране и прототипиране, през индустриализацията и серийното производство, до инсталацията, въвеждането в експлоатация и дългосрочната поддръжка на детектора. Акцент се поставя върху ключовите технологични решения, развитието на инфраструктурата и приноса към поддръжката, ъпгрейдите и автоматизацията на данните за условията на работа, включително събирането, обработката и онлайн корелацията на основни параметри на RPC камерите при различни работни режими и експериментални условия. Обсъжда се също ролята на българските екипи в контекста на международното сътрудничество и еволюцията на RPC технологията в рамките на CMS.

Speaker: Антон Димитров (Катедра Атомна физика, СУ и CERN)

От прототип до експлоатация - нашият принос към RPC системата на експеримента CMS.pdf

16:40 Търсене на дългоживущи заредени частици в CMS

Представено е търсенето на дългоживущи частици (LLP), с използването на данни от Level 1 Data Scouting (L1DS) системата на CMS. L1DS системата позволява да бъдат записани последователни събития, макар че за сметка на редуцирана информация във всяко едно от тях, без прилагането на тригъри. Това дава възможност траекторията на бавна частица да бъде проследена през повече от един интервал на пресичане на сноповете (BX).
Този подход се оказва особено чувствителен в областта на фазовото пространство с $\beta < 0.5$, който е практически недостъпен за конвенционалните търсения на LLP, базирани на идентификация на такива частици чрез изследването на отдадената от тях енергия в трекера (dE/dx).
Резултатите получени с данните от 2024 г. са представени като горни граници на сечението за процеси при които се раждат двойка дългоживущи заредени частици. Също така е описана стратегията за разширение на анализа, с включването на пълния набор на данни от Run 3 на LHC.

Speaker: Елтон Шумка (Purdue University Northwest, Indiana, US)

Презентация_Катедра_Атома_Физика_На_80.pdf

17:00 Система за разпределени изчисления на експеримента ATLAS

Експериментът ATLAS experiment на ускорителя Large Hadron Collider в CERN разчита на глобално разпределена инфраструктура за обработка, съхранение и анализ на над 1 EB данни, генерирани от детектора от началото на неговата работа през 2009 г. ATLAS Distributed Computing (ADC) представлява основният компонент на изчислителната екосистема на експеримента, отговорен за съхранението на данните, изпълнението на изчислителните натоварвания и координацията с широк кръг инфраструктурни доставчици и участници в колаборацията.

В презентацията се разглеждат целите и задачите на ADC, неговата организационна структура и ролята му в рамките на ATLAS. Представена е инфраструктурата, за която системата отговаря, както и основните ѝ компоненти, осигуряващи ефективно управление и оптимално използване на разпределените ресурси за мащабна обработка на данни.

Накрая се обсъждат ключовите предизвикателства в контекста на предстоящия Run 4 на LHC, включително нарастващата хетерогенност на ресурсите, интеграцията на изкуствен интелект и необходимостта от по-голяма мащабируемост. Представени са също така последните разработки и подобрения в системата, насочени към справяне с тези изисквания.

Speaker: Иван Глушков (Brookhaven National Laboratory)

Разпределени изчисления в ATLAS.pdf

17:20 → 19:20 Изграждане на катедра "Атомна физика"

17:20 Зараждане на експерименталната физика на елементарните частици в катедра "Атомна физика"

В представянето си ще се опитам да припомня кога и откъде елементарните частици нахлуха в катедрата. Историята е с 50-годишна давност, започва в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна с отиването на сътрудника на катедрата Ангел Йорданов там през 1976 г., присъединяването на моя милост към него, след това на Леандър Литов, Георги Велев и т.н. Ще кажа няколко думи и ще покажа няколко черно-бели фотографии с какво се занимавахме там и как след това се пръснахме по света като Кубратовите синове. Една от ордите формира групата по неутринна физика в катедрата, която сега е вече с широка международна известност.

Speaker: Румен Ценов (Катедра Атомна физика, СУ)

История АФ ФЕЧ Р.Ценов 16.9.pptx

История АФ ФЕЧ Р.Ценов.pptx

17:40 Развитие на физиката на елементарните частици и нейните приложения в Катедра „Атомна физика“

В изложението ще направя кратък поглед назад към развитието на физиката на елементарните частици в Катедра „Атомна физика“ през последните 40 години - период, в който имах удоволствието лично да бъда свидетел и участник в много от тези процеси. Ще разкажа за динамичното и понякога дори „бурно“ развитие през 90-те години на ХХ век и началото на XXI век, когато катедрата се включи в големи международни експерименти на ускорителния комплекс в CERN — CMS, NA48, NA49 и NA62. Това беше време, в което не само пътувахме към CERN, но и започнахме да „пренасяме CERN“ в катедрата чрез изграждане на лаборатории и сериозни изчислителни ресурси. Ще обърна внимание и на по-новото развитие, при което натрупаният опит във фундаменталната физика намира естествени приложения в области като медицината и биологията - едно приятно доказателство, че дори най-фундаменталните изследвания могат да имат много практични измерения. Разбира се, няма да пропусна и най-важното - хората. Ще стане дума за студентите, докторантите и младите колеги, които превърнаха тези усилия в жива научна школа и които днес продължават тази линия, вече като активни участници в големи международни колаборации.

Speaker: Леандър Литов (Катедра Атомна физика, СУ)

fech_80_godini.pptx

18:00 60 години лаборатория "Дозиметрия и лъчезащита", 80 години катедра "Атомна физика" и 120 години научна традиция

Освен очерк на историята на лаборатория "Дозиметрия и лъчезащита" и на етапите в нейното развитие се набляга на един важен според автора факт: Лабораторията е наследник и продължител на най-старата научна традиция в изследванията на радиоактивността в страната. "Радоновата тематика" бележи началото си от 1906-1907 година, когато група ентусиасти правят измервания на радон в минерални извори и продължава развитието си и до днес...без никога да е прекъсвана. Лабораторията е наследник и продължител на тази, според мен безпрецедентна за страната (и не само) традиция и приемственост в научните изследвания в направление, което не само не е загубило своята значимост, но понастоящем е едно от най-актуалните в радиационната защита, радиоекологията и дори в изследванията свързани с климатичните промени.

Speaker: Добромир Пресиянов (Катедра Атомна физика, СУ)

KatedrenJubiley2026_Dobromir.ppt

18:20 50 от 80 години

В представянето ще разкажа за първата ми среща с катедрата в началото на 70-те години. С черно-бели снимки и цветни спомени ще припомня важните хора в живота ми, с които споделяхме шантави идеи и искрено любопитство, възторзи и разочарования по време на експедиционните изследвания — пещери през лятото, високопланински езера през зимата и по всяко време — в Блатото… След това ще разкажа за пътя към Антарктида: за началото, за това как изглежда базата днес. И за това как на остров Ливингстън са се променяли нашите ледници през последните 30 години.

Speaker: Васил Гурев (Катедра Атомна физика, СУ)

---50---80---R__________ENDE.pptx

Saturday 18 April

09:00 → 10:30 Morning I

09:00 Разработка на магнити за бъдещи ускорители на насрещни снопове от елементарни частици и изпитателна установка за американската програма по термоядрен синтез

Бъдещите високoенергетични колайдери, включително FCC-hh в CERN и потенциален мюонен колайдер в Съединените щати, зависят критично от напредъка в технологията на свръхпроводящите магнити, която представлява значителна част както от техническата сложност, така и от общата стойност на проектите. В този доклад се представя обзор на Програмата на САЩ за развитие на магнити (MDP) и нейната роля за реализирането на концепции за следващо поколение колайдери чрез разработването на ускорителни магнити с високо поле.

Подчертава се скорошният напредък в научноизследователската и развойна дейност, включително конструкции от Nb₃Sn с управление на механичните напрежения, конфигурации тип „canted cosine-theta“, както и нововъзникващи технологии на високотемпературни свръхпроводници (HTS), като проводници на базата на REBCO. Иновации като импрегниране с восък показват значително подобрение в тренировката и работните характеристики на магнитите, с ясни последици за цената и надеждността на колайдерите. Успоредно с това, напредъкът в хибридните магнитни концепции и развитието на проводници проправя пътя към диапазона от 14–20 T, необходим за бъдещите адронни колайдери.

Накрая се представя състоянието на новото изпитателно съоръжение във Fermilab за високополеви магнити и HTS кабели. Това съоръжение, разработено в сътрудничество с американската общност в областта на термоядрения синтез, ще предостави уникални възможности за изпитване на свръхпроводящи кабели при високи магнитни полета и токове, като подпомага както физиката на високите енергии, така и приложенията в термоядрения синтез.

Speaker: Георги Велев (Fermi National Accelerator Laboratory, USA)

Presentation-Velev_V2.1.pptx

09:30 Криогенни модули разработени в САЩ за обновения ускорител с висока светимост HL-LHC - тестване и извлечени поуки

Американският проект U.S. High-Luminosity LHC Accelerator Upgrade Project е важна част от модернизацията на ускорителя LHC с цел постигане на значително по-висока светимост от сегашната. Една от неговите основни задачи е да произведе десет криогенни модула за квадруполната оптика на ускорителя HL-LHC в ЦЕРН, така наречените Q1/Q3. Всеки от модулите интегрира два магнита, също разработени в САЩ, базирани на $Nb_{3}Sn$ технология, която се използва за първи път в ускорител на елементарни частици . До този момент Фермилаб (Fermilab) тества три от тези модули (LQXFA/B01–03) на своя обновен хоризонтален тестов стенд при температура на магнитите от 1,9 K. Настоящият доклад дава общ преглед на тестовия стенд и тестовете на криогенните модули заедно с основните резултати, обсъждат се срещнатите предизвикателства и извлечените поуки. Успешното тестване валидира дизайна и интеграцията на магнитите, което позволява програмата за доставка да бъде спазена и ЦЕРН да получи всички модули по план.

Speaker: Стоян Стойнев (Fermi National Accelerator Laboratory, USA)

US_HL-LHC_Stoynev.pdf

10:00 От теоретични модели за фазови преходи в атомни и молекулни клъстери до конструкция на паралелни изчислителни клъстери

Фазите и фазовите преходи на макроскопичната материя се различават по няколко важни начина от фазите или фазоподобните форми на малки системи като атомните и молекулните клъстери. Разбирането на тези разлики дава представа и за природата на преходите в макро-материята, и за разбирането на поведението на малките системи, характеризиращо се с размерно зависимо динамично фазово равновесие и големи флуктуации. Правилото на Гибс за фазите губи своята приложимост, разграничението между преходи от първи и втори ред разкрива размерна зависимост и се образуват фази в равновесие (като малцинствени популации), които никога не са най-стабилни термодинамично.
Лабораториите по целия свят постигнаха атомно прецизен контрол върху материята чрез молекулярна нанотехнология. Компютърните модели на молекулни клъстери и числените симулации на моделите се превърнаха в широко разпространен инструмент за получаване на стойности за различни величини, проверими в експерименти. Реалността показа, че интелигентно конструирани паралелни изчислителни клъстери, като клъстера PhysOn създаден от групата Монте Карло през 2007 и все още работещ във ФзФ, са често по- ефективни при определяне на храктеристиките на микрообектите от мощни компютри, предназначени за общи нужди.

Speaker: Стоян Писов (Група Монте Карло, Изчислителна физика и високопроизводителни изчисления)

Stoyan_Pisov_Atomic_Physics_80_Years_v2.pptx

10:30 → 11:00 Кафе пауза

11:00 → 12:35 Докторантска сесия

11:00 Популяризиране на дейността на катедра „Атомна физика“

Катедра „Атомна физика“ играе ключова роля в развитието на съвременната наука чрез обучение на висококвалифицирани специалисти и провеждане на изследвания в областта на атомната и суб-атомната физика. В контекста на нарастващата необходимост от ефективна научна комуникация, настоящият доклад разглежда подходи и стратегии за популяризиране на дейността на катедрата сред широка аудитория — ученици, студенти, научната общност и индустриални партньори. Също така са представени някои от най-популярните актуални събития през последните години, на които учени от катедра „Атомна физика“ са представили науката в популярен формат пред широката общественост.

Speaker: Радослав Симеонов (Катедра Атомна физика, СУ и ИЯИЯЕ, БАН)

80years_RS_Outreach.pdf

11:20 Compton-TDCR система за изследване на светлинния отклик на органични сцинтилатори

В презентацията ще бъде представена разработената в Лаборатория „Метрология на йонизиращите лъчения“ Compton–TDCR система за изследване на светлинния отклик на органични сцинтилатори. Ще демонстрираме особеностите на разработената система, вкл. предимствата на разработена от Yantel LLC специализирана електроника за такъв тип експеримент, Монте Карло модел на системата и нейните възможности за изследване на енергийно-зависимия светлинен отклик на органични сцинтилатори. Ще бъдат показани резултати от измервания с различни сцинтилационни коктейли и тяхното описание чрез модела на Бъркс описващ йонизационното гасене в органични сцинтилатори. Ще сравним получените резултати с други методи за оценка на нелинейността на отклика с акцент върху новите възможности, които дава системата.

Speaker: Владислав Тодоров (Катедра Атомна физика, СУ)

Af_Conf_CTDCR_VT2.pptx

11:35 Статут и перспективи пред експеримента SND@LHC

Експериментът SND@LHC (Scattering and Neutrino Detector at the LHC) е компактен детектор, проектиран за изследване на непокритата досега област на псевдобързина 7.2 < η < 8.4 при Големия адронен колайдер (LHC). Благодарение на своето стратегическо разположение и хибридна конструкция, експериментът предлага уникални възможности както за фундаментални изследвания в рамките на Стандартния модел (SM), включително изучаване на неутрино от трите поколения, така и за търсене на нова физика и явления отвъд Стандартния модел (BSM). Докладът представя текущия статус на експеримента, както и перспективите за бъдещи изследвания и надграждане на детектора по време на предстоящите фази на работа на LHC.

Speaker: Ивайло Дионисов (Катедра Атомна физика, СУ)

SND@LHC_АтомнаФизика80.pdf

11:50 Изследване параметрите на снопа в Run III и Run IV на експеримента PADME

Хипотеза за нова лека частица с маса около 17 MeV (X17) се изследва в момента на няколко експеримента по ядрена физика и физика на елементарните частици. Един от тях е експериментът PADME, намиращ се в Националната лаборатория във Фраскати – INFN, Италия. За да е възможно изследването на X17 на PADME, от съществено значение е прецизно измерване на характеристиките на позитронния сноп. През 2024 г. бе проведен тестов набор на данни с цел калибриране на детекторите за проследяване на снопа. Два основни ефекта бяха определени като значими за анализа на данните от калориметъра от оловно стъкло на PADME. Наблюдава се влошаване на детекторните способности, предизвикано от погълнатата доза, и загуба на енергия в пасивния материал пред детектора. В настоящия доклад са представени основните резултати от тестовия набор на данни през 2024 г. и са разгледани корекциите, направени в анализа за получаване на резултатите от третия набор на данни на експеримента PADME.

Speaker: Катерина Костова (Катедра Атомна физика, СУ)

2026-04-18-KKostova-AP80.pdf

12:05 Изследване на ефектите на радиация върху параметрите на избрани силициеви фотоумножители

Силициевите фотоумножители се използват все по-широко като фотодетектори във физиката на високите енергии, ядрената физика, за космически приложения и други. В много от тези случаи това ги поставя в среди с висока радиация, която е силно увреждаща за силициеви сензори. В това проучване се изследват тези ефекти чрез облъчване на образци в комплекса CHARM, CERN. Акцентът е върху изследване на разликите в поведението при активно и пасивно облъчване на сензорите, поради което половината от изследваните образци са облъчвани в изключено състояние, а другата половина - във включено. Периодични измервания позволяват проследяване на промените в отклика на фотоумножителите по време на самото облъчване. Представени са предварителни резултати.

Speaker: Валентин Бучакчиев (Катедра Атомна физика, СУ)

Pres-AF-80g.pdf

12:20 Изследване на лека антиматерия с детектора AMS-02

Алфа-магнитният спектрометър AMS-02 е детектор за високоенергетични космически лъчи, инсталиран на Международната космическа станция (ISS). Неговата дългосрочна мисия от 2011г. насам е детектирането с изключително висока точност на заредени частици в енергетичния диапазон GeV-TeV. Научните цели на експеримента са: определяне на химичния състав на потоците космични лъчи, изследване на техния произход и взаимодействия с междузвездната среда, откриване на носителя на тъмната материя, причината за барион-антибарионната асиметрия и други феномени.
Българската група, член на колаборацията AMS, изследва механизмите на раждане на лека антиматерия в нашата галактика. Работата на групата е фокусирана както върху детектирането на антидеутрони, продукти от процесите на анихилация на неутралино, така и върху детектирането на позитрони с енергии в областта 1-2 TeV.

Speaker: Георги Василев (Катедра Атомна физика, СУ)

260418Pres-2.pptx

12:35 → 13:00 Morning II

12:35 Заключение